Зографският манастир: 1100 г. крепост на вярата
* Три чудотворни икони на св. Георги пази светата обител
* В двора има монумент на 22 монаси и 4 миряни, изгорени живи, тъй като отказали да предадат православието
Манастирът „ Св. Георги Зограф “ в Света Гора води началото си евентуално от IX-X век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Според легендата той е учреден от трима братя – Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година . През тази ера отшелничеството по българските земи към този момент има процедура и обичаи и е дало на света подобен свят човек като св. Иван Рилски.
Когато обителта била учредена, монасите не знаели кой от светците да изберат за настойник. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя настойник и откакто я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца.
На сутринта с огромна изненада монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, когото те нарекли „ Изограф “ – т.е. „ Самоизобразил се “!
Преданието споделя, че в мига, когато ставало това знамение, в един сирийски манастир, атакуван от араби, обликът от иконата на Свети Георги липсващ внезапно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те би трябвало да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до през днешния ден се съхранява в основната съборна църква.
Манастирът „ Зограф “ има още две чудотворни икони. Едната е така наречен Аравийска или Сарацинска икона, също на Св. Георги, пристигнала по море до манастира „ Ватопед “ и оттова пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло покрай българския манастир, на мястото, където през днешния ден се издига параклисът „ Св. Георги “. Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя взе участие в литийни шествия отвън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, изумително звучни топли тонове, по несравним метод се съчетават с високия спиритуализъм и духовното лъчение на облика.
В манастира се пази и друга икона на Св. Георги, подарена от молдовския държател Стефан Велики при започване на XVI в.
Както и другите манастири, нашият също съставлява укрепен комплекс, предпазен от крепостни стени. „ Ограждането “ от околния свят има както алегоричен, по този начин и чисто на практика смисъл.
Някои постройки са издигани на извънредно труднодостъпни места и човек сякаш не може да търси рационално пояснение за това по какъв начин са съграждани . Най-впечатляващият образец е евентуално манастирът „ Симон Петър “, повдигнат на скалиста основа над морската простор.
Масивни входни двери, които се затварят в избрани часове на денонощието, откриват прохода към манастирския двор. Разположението следва логиката на обособените съставни здания и пространства на манастирите – централна църква (в нашия манастир те са две – основната „ Св. Георги “, приключена и изографисана през 1817 година, и по-малката „ Св. Успение Богородично “, издигната през 1764 г.), столова, часовни, кръщелня, крила с килиите на монасите.
Атонският вид църковна архитектура като предписание съставлява многокуполна постройка с двоен нартекс и часовни (за разпев) от север и юг. В осмоъгълната куполна мраморна водосветница в двора на „ Зограф “ на Богоявление монасите освещават вода. Построени са също по този начин голям брой параклиси – в самата църква, сред жилищните пространства, отвън манастира. Има и значителен брой български скитове, разпръснати на разнообразни места из полуострова.
В двора на манастира „ Зограф “ е и паметникът на 22 монаси и 4 миряни, изгорени живи на 10 октомври 1275 година в кулата, издигната от Иван Асен II. Тези мъченици за вярата, отказали да предадат православието, са починали в резултат на нашествието на каталански наемници (кръстоносци), които атакуват и опустошават манастира. По това време Солунското деспотство е за латинизиране на манастирите посредством приемане на уния с Римокатолическата черква. Паметникът е повдигнат на мястото на кулата през 1873 година. В стенописите в черквата „ Св. Георги “ сцената, изобразяваща мъченията и гибелта на праведниците, е една от най-внушителните и вълнуващите.
Според оскъдните документи, които могат да се открият през днешния ден, в нашия манастир се е подвизавал именитият Пимен Зографски , живял на границата на XVI и XVII в., канонизиран след гибелта си, който е известен с изключителния си креативен обсег в изографисването на манастирите към София – така наречен Мала Света Гора. За страдание нищо от него не е непокътнато на Атон.
Многобройните скъпи икони от времето на Палеолозите, от така наречен Критска школа, фреските (главно от XVI – XIX в.), мозайките (много скъпи са да вземем за пример тези във Ватопедския манастир), ръкописните книги с миниатюрите в тях, най-старите от които датират от IX – X в. – всичко това съставлява скъпа съкровищница на международната просвета. Неизброими са благосъстоянията и на така наречен изкуство на дребните форми – от камък, гланц, дърво, слонова кост, метал, тъкани.
Металните творби – ризници на икони и на евангелия, дарохранителници, ковчежета, кръстове, чаши, потири, светилници, мощехранилници, оформят надалеч непълната картина на тези несметни благосъстояния. Изкуствоведът може да извлече за себе си доста значим урок на Атон. Преди всичко – с разбирането за изкуството, схващано в по-широк мирогледен и антропологичен подтекст. Той като че ли стартира да прозира, че анализът и оценката на духовното наличие са не по-малко значими от художествените, семиотичните или социологическите аспекти на творбата. Ако бъде в положение да образува по-точен и по-задълбочен взор, който се реализира с доста труд и самообладание, с последователно превъзмогване на незнанието и с изостряне на вътрешния поглед, а по този начин също и със примирение, той евентуално би могъл да откри, че най-малко малко се е доближил до същността на обсъжданата и изследваната от него област.
* В двора има монумент на 22 монаси и 4 миряни, изгорени живи, тъй като отказали да предадат православието
Манастирът „ Св. Георги Зограф “ в Света Гора води началото си евентуално от IX-X век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Според легендата той е учреден от трима братя – Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година . През тази ера отшелничеството по българските земи към този момент има процедура и обичаи и е дало на света подобен свят човек като св. Иван Рилски.
Когато обителта била учредена, монасите не знаели кой от светците да изберат за настойник. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя настойник и откакто я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца.
На сутринта с огромна изненада монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, когото те нарекли „ Изограф “ – т.е. „ Самоизобразил се “!
Преданието споделя, че в мига, когато ставало това знамение, в един сирийски манастир, атакуван от араби, обликът от иконата на Свети Георги липсващ внезапно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те би трябвало да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до през днешния ден се съхранява в основната съборна църква.
Манастирът „ Зограф “ има още две чудотворни икони. Едната е така наречен Аравийска или Сарацинска икона, също на Св. Георги, пристигнала по море до манастира „ Ватопед “ и оттова пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло покрай българския манастир, на мястото, където през днешния ден се издига параклисът „ Св. Георги “. Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя взе участие в литийни шествия отвън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените, изумително звучни топли тонове, по несравним метод се съчетават с високия спиритуализъм и духовното лъчение на облика.
В манастира се пази и друга икона на Св. Георги, подарена от молдовския държател Стефан Велики при започване на XVI в.
Както и другите манастири, нашият също съставлява укрепен комплекс, предпазен от крепостни стени. „ Ограждането “ от околния свят има както алегоричен, по този начин и чисто на практика смисъл.
Някои постройки са издигани на извънредно труднодостъпни места и човек сякаш не може да търси рационално пояснение за това по какъв начин са съграждани . Най-впечатляващият образец е евентуално манастирът „ Симон Петър “, повдигнат на скалиста основа над морската простор.
Масивни входни двери, които се затварят в избрани часове на денонощието, откриват прохода към манастирския двор. Разположението следва логиката на обособените съставни здания и пространства на манастирите – централна църква (в нашия манастир те са две – основната „ Св. Георги “, приключена и изографисана през 1817 година, и по-малката „ Св. Успение Богородично “, издигната през 1764 г.), столова, часовни, кръщелня, крила с килиите на монасите.
Атонският вид църковна архитектура като предписание съставлява многокуполна постройка с двоен нартекс и часовни (за разпев) от север и юг. В осмоъгълната куполна мраморна водосветница в двора на „ Зограф “ на Богоявление монасите освещават вода. Построени са също по този начин голям брой параклиси – в самата църква, сред жилищните пространства, отвън манастира. Има и значителен брой български скитове, разпръснати на разнообразни места из полуострова.
В двора на манастира „ Зограф “ е и паметникът на 22 монаси и 4 миряни, изгорени живи на 10 октомври 1275 година в кулата, издигната от Иван Асен II. Тези мъченици за вярата, отказали да предадат православието, са починали в резултат на нашествието на каталански наемници (кръстоносци), които атакуват и опустошават манастира. По това време Солунското деспотство е за латинизиране на манастирите посредством приемане на уния с Римокатолическата черква. Паметникът е повдигнат на мястото на кулата през 1873 година. В стенописите в черквата „ Св. Георги “ сцената, изобразяваща мъченията и гибелта на праведниците, е една от най-внушителните и вълнуващите.
Според оскъдните документи, които могат да се открият през днешния ден, в нашия манастир се е подвизавал именитият Пимен Зографски , живял на границата на XVI и XVII в., канонизиран след гибелта си, който е известен с изключителния си креативен обсег в изографисването на манастирите към София – така наречен Мала Света Гора. За страдание нищо от него не е непокътнато на Атон.
Многобройните скъпи икони от времето на Палеолозите, от така наречен Критска школа, фреските (главно от XVI – XIX в.), мозайките (много скъпи са да вземем за пример тези във Ватопедския манастир), ръкописните книги с миниатюрите в тях, най-старите от които датират от IX – X в. – всичко това съставлява скъпа съкровищница на международната просвета. Неизброими са благосъстоянията и на така наречен изкуство на дребните форми – от камък, гланц, дърво, слонова кост, метал, тъкани.
Металните творби – ризници на икони и на евангелия, дарохранителници, ковчежета, кръстове, чаши, потири, светилници, мощехранилници, оформят надалеч непълната картина на тези несметни благосъстояния. Изкуствоведът може да извлече за себе си доста значим урок на Атон. Преди всичко – с разбирането за изкуството, схващано в по-широк мирогледен и антропологичен подтекст. Той като че ли стартира да прозира, че анализът и оценката на духовното наличие са не по-малко значими от художествените, семиотичните или социологическите аспекти на творбата. Ако бъде в положение да образува по-точен и по-задълбочен взор, който се реализира с доста труд и самообладание, с последователно превъзмогване на незнанието и с изостряне на вътрешния поглед, а по този начин също и със примирение, той евентуално би могъл да откри, че най-малко малко се е доближил до същността на обсъжданата и изследваната от него област.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ